ИЗНЕМÒГВАМ, -аш, несв.; изнемòгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. от, под. Оставам без сили, обикн. от тежък труд, умора, напрежение, голяма горещина и др.; изтощавам се, изнемощявам. А с какво можеха да се сравнят няколко глътки вода, които ще разквасят засъхналите устни на тия, които изнемогваха от умора и жега! Й. Йовков, Разк. I, 135. Денят бе необикновено слънчев и топъл, почти летен. Войниците изнемогваха под тежките раници, задушаваха се в дебелите зимни куртки, но продължаваха да крачат напред по разбитите междуселски пътища. П. Вежинов, ВР, 253. При една стръмнина извозваните отново се струпаха да избутат шейните. Животните изнемогваха и напрягаха последни сили. Н. Хайтов, ПП, 56.
2. Прен. Намирам се в много тежко, непоносимо положение поради лошо материално състояние, финансова криза, трудни условия за живот и др. Обикаляха апостолите по близките и далечните села, не минаваше ден да не пристигнат в Пловдив селяни и селски кметове, за да се жалят, че народът изнемогва от големите данъци и не може вече да търпи грабежите на чиновниците. В. Геновска, СГ, 292. – Думата ми е за цялата тая обирджийска и некадърна власт, която ни е възседнала за своя изгода, за свои мръсни сметки... Да, а хората по селата изнемогват и гладуват – продължи той [Левски]. Ст. Дичев, ЗС II, 346. – Стринко, ти забравяш за родината. Днес тя изнемогва в неравната борба и ние трябва всичко да жертвуваме, за да я спасим. К. Петканов, МЗК, 108. В настоящия момент фирмите изнемогват. Д. Димов, Т, 260. И се чудя защо на фурната стои толкоз много хляб, когато аз изнемогвам за едно малко късче, за една суха кора. Г. Караславов, Избр. съч. I, 99.