ИЗНЕМÒГВАНЕ ср. Отгл. същ. от изнемогвам; изнемога, изнемощяване. Самоиздръжката на читалищата е узаконена форма на изнемогването им. Д. Бенев, С [еа]. Започна едно непрестанно изнемогване за продукти за храна. Ив. Серафимов, ХП [еа]. Четиридесет години, пише той, нашите властници и първенци не обладават никакви дарби, никакво знание и опит, тяхната политическа немощ роди нашето държавно изнемогване. Ф. Панайотов, ВВ, 242.
◊ До изнемогване. Извънредно много, много интензивно и продължително. Тя [машинописката] чукаше до изнемогване по клавишите на машината инструкции, таблици, отчети. Сл. Македонски, ЕЗС, 15. Гласът му беше топъл и приятен, с кадифена мекота, и странно приглушен, като че беше викал преди това до изнемогване. Н. Хайтов, ШГ, 273. Разбра, че светът е разделен на две класи – едната работи до изнемогване и гладува, а другата живее върху гърба ѝ от щастливо по-щастливо. Г. Русафов, ИТБД, 143.