ИЗНЕМÒЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Индив. Изтощителен, изтощаващ. И глухият клокот на реката лелееше моя полусън, – тя пееше и разказваше. То беше разказ без думи, който изпълняше душата с изнеможно копнение, – и тя се ровеше далеч от тук, далеко назад. Π. Κ. Яворов, ХК, 190–191.