ИЗНЕМОЩЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Изнемогване, изнемога, изтощение, изнеможение. Раната излезе неопасна; кръвоизлиянието бе причина да падне в изнемощение воеводата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 166. Животът ми върви из път жесток. / И ето че над стръмен бряг висок, / над бездна се запрях в изнемощение / и няма веч спасение за мене. Π. Π. Славейков, Мис., 1897, кн. 7, 580.


Източник: Речник на българския език (онлайн)