ИЗНЕМОЩЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изнемощявам; изнемога, изнемогване. Очите ѝ бяха подпухнали от плач, краката ѝ едва я крепяха от изнемощяване. Г. Райчев, Избр. съч. II, 172. Дребните животинки из тревата така страстно се бяха отдали на великата сила, с която бе ги наградил творецът, че умираха от изнемощяване. Елин Пелин, Съч. IV, 53.
◊ До изнемощяване. Извънредно много, много интензивно и продължително. Потъпкани и ограбени от правителствата и богатите, работниците, ако и да се трудят до изнемощяване, пак няма що да ядат, пак живеят по-зле и от скотовете. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 404.