ИЗНЕМОЩЯ̀Л, -а, -о, мн. изнемощѐли. Прич. мин. св. деят. от изнемощея като прил. 1. Който е с напълно изчерпани физически сили, възможности; изтощен, отпаднал. Оркестърът млъкна и изнемощелият играч спря да играе: гърдите му повдигаха дрипите от басма, съшити за риза. Н. Антонов, ВОМ, 179. Той беше грабнал лопатата от ръцете на изнемощелия съвсем старец и гребеше с всичка сила. Ив. Вазов. Съч. XXIV, 79. Съвсем отпаднал, той се изтегна на кушетката, отпусна надолу изнемощели ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 343.
2. Който изразява пълно физическо изтощение, умора. Почти същия изнемощял вид имаха момчето с войнишките дрехи и слабата фигура на работника. Д. Димов, Т, 417. Старата жена се облегна на високия праг и се обади с изнемощял глас: – Бояне, чедо, дай на баба си Сула малко червен пипер да си направи шарена солчица! К. Петканов, ДЧ, 289.
3. За човек или тялото на човек, животно – телесно слаб; мършав. Ако не бяха дрехите да ѝ дават все още предишния вид, Катя би приличала на една изнемощяла фигура със слаби отпуснати меса. Ст. Чилингиров, РК, 261.