ИЗНЕМОЩЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Състояние на изнемощял; изтощение, отпадналост, изнемога. Започва и тя, като се мъчи да прикрие страшната своя изнемощялост. – Колко тежка е мотиката! Т. Влайков, Пр I, 36.
2. Телесна слабост, мършавост. Те [дядо Димо и баба Димка] сами надали биха се познали сега, в тая страхотна изнемощялост, ако се видеха. Само едни очи, страшни и излюдени, личаха, че са техни. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 168.