ИЗНЕНА̀ДВАМ, -аш, несв.; изненàдам, -аш, св., прех. 1. Предизвиквам изненада у някого с действията, постъпките, думите си и др. Появата на двамата пътници не изненада никого: карловци бяха свикнали с честите обиколки на хилендарския изповедник. Ст. Дичев, ЗС I, 72. Острата хапливост в думите на куцичкия лекар изненада и засегна Евгени. „Гледай го ти него какъв бил!“ Д. Ангелов, ЖС, 48. И след като разтърка чело, Боян реши, че най-добре е да излезе с пешката пред тура, макар че този ход не бе предизвикан от никакъв план за действие. Просто така той изненадваше и объркваше противника. Ем. Манов, ДСР, 54. Той не забравя предишната си галантност и прави такъв дълбок и грациозен поклон, който от своя страна изненадва госпожицата, докато странният му вид все още я учудва и плаши. Й. Йовков, ПК, 82. Планинското гърло цепеше дълбоко навътре планината, като изненадваше на всяка минута погледа с нови картини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68.
2. Заварвам някого някъде или да върши нещо, когато не очаква появяването, посещението на друг. Спеше му се и на него, но не биваше да спи – можеха да ги изненадат тук в дъбравата. П. Вежинов, НС, 252. Искаше да влезе безшумно и ако дядо му бъде някъде гърбом, ще го доближи тихо и ще го изненада. И двамата обичаха тази шега. Т. Харманджиев, Р, 160. изненадвам се, изненадам се страд.
ИЗНЕНА̀ДВАМ СЕ несв.; изненàдам се св., непрех. Изпитвам, преживявам изненада. Зашумя цялото преддверие, раздвижиха се събраните тук люде – изненадаха се преспанци, като им каза учителката, че си отива. Д. Талев, ПК, 491. Нона трябваше да мине пак през мегдана. Както вървеше покрай кафенетата, някой ѝ извика и тя се обърна: беше Алекси. Тя беше забравила, че го е видяла преди малко и се изненада. Й. Йовков, ЧКГ, 299. Той заставаше със запънатата си пушка под някое дърво и почваше така умело да грачи и да писка като паднало и ударено свраче, та и аз дори, който го бях слушал не един път, всякога се изненадвах и неволно затърсвах с очи сврачето по земята. Д. Калфов, Избр. разк., 285. В тия дни никой не се изненадваше, всеки приемаше нещата като неизбежни. Пл, 1969, кн. 5, 22.