ИЗНЕНАДЀЕН, -дѐйна, -дѐйно, мн. -дѐйни, прил. Остар. и диал. Неочакван, ненадеен, изненадващ. Изненадейното встъпление си има мястото само когато слушателите са завземени от някоя силна страст – скръб или радост, или негодувание, па ораторът се появи и започне изеднъж да говори за причината на общата страст. Д. Войников, РС, 245. В тая война честта все помагала на противниците на Лудовика XIV. Но изненадейно обстоятелство променило хода на работите. ВИ, 157. – Да ти разкажа една среща изненадейна. К. Величков и др., ЛБ (превод), 21.