ИЗНЕНАДЀЙНО нареч. Остар. и диал. Неочаквано, ненадейно, изненадващо. Аз се засилих да извикам, изненадейно, току ми се стовари по главата един удар и аз току паднах на земята като мъртва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Каже ли някоя дума, продума ли му някой нещо, види ли нещо изненадейно, той все ще мигне по два, по три пъти, бързо-бързо. М. Георгиев, Избр. разк., 171. Лизандър веднага нападнал на атиняните и изненадейно ги разбил и по море, и по сухо. Г. Йошев, КВИ (превод), 74.