ИЗНЀРВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изнервям като прил. 1. Който е доведен до състояние на силна нервна възбуда. Работният предобед беше свършил. Изнервена и уморена тълпа чиновници сякаш избликна от всички изходи и потече по стълбите. П. Вежинов, ДВ, 135. Сигналът за прекратяването на работата бе даден и пъстрата маса от уморени, напрашени, изнервени и угрижени мъже и жени се разщъка по калдаръместия двор и се изсипа на улицата. Г. Караславов, ОХ IV, 16. – Бях... по работа. – Къде? Каква работа? Кой те прати? – изстреля въпросите изнервеният редактор. Б. Болгар, Б, 25.
2. Който изразява, показва състояние на силна нервна възбуда. Лицето му отново доби уморено и изнервено изражение. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода. П. Вежинов, ДБ, 204.