ИЗНЀРВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество или проява на изнервен; нервност, напрегнатост. Както и да е, за мен най-важното сега е да запазя самообладание и да успея не да ѝ внуша – на моята жена никой не би могъл да ѝ внуши нещо, най-малко пък аз, – а да ѝ помогна незабелязано за самата нея да стигне до извода, че тия нейни кошмари са резултат на недоразумение, на прекалената ѝ мнителност, подозрителност, чувствителност, изнервеност или не знам що. К. Топалов, Н [еа].