ИЗНЍВАМ, -аш, несв.; изнѝя, -ѝеш, мин. св. изнѝх, св., непрех. Остар. и диал. Измъчвам се. Приятелите му дълго време напразно искали да узнаят за коя така изнива от любов. К. Величков, ПССъч. I, 315. В четвъртий бяхме кръг, де сган изнива на своите грехове под тежестта. К. Величков, Ад (превод), 69. А там по полетата бойни войските / изниваха в жажда по родни огнища. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 188.