ИЗНЍЗВАМ1, -аш, несв.; изнѝжа, -еш, мин. св. изнѝзах, св., прех. 1. Изваждам отнякъде (от наниз, гердан и под.) нещо нанизано; разнизвам. Противоп. нанизвам. Изнизах гердана и нанизах мънистата на по-здрав конец. // Прехвърлям от едно място на друго нещо нанизано (мъниста, листа от тютюн и др.). Тате обикаля, събира пълните игли, изнизва ги на връвта, усмихва се. В. Бончева, АП, 29. Пред железните порти на „маазите“ [чорбаджиите] на сламени столове изнизват кехлибарени броеници. К. Константинов, ППГ, 54. Отвъд набрали / куп орехови мирисни листа / и ги редят на няколко места, / къде кебапа ще изнижат. К. Христов, ЧБ, 34.
2. Прен. За период от време, сезон – правя отделни части от времето да преминават, да си отиват. Ноемврий ден след ден изнизва / и пуща своите ветрове. М. Петканова, КС, 29. изнизвам се, изнижа се страд.
ИЗНЍЗВАМ СЕ несв.; изнѝжа се св., непрех. 1. Падам, изваждам се от там, където съм нанизан; разнизвам се. Противоп. нанизвам се. Герданчето ми се скъса и всичките мъниста се изнизаха.
2. Падам, излизам, изхлузвам се от мястото, където съм поставен; измъквам се. И засънува, че кърпи някакви чорапи, а конецът ѝ винаги се изнизва от иглата. М. Грубешлива, ПП, 184. Той погледна пръстена на ръката си и се уплаши. Сви пръстите си, за да не се изниже пръстенът сам. К. Петканов, В, 132. // Разг. Изпадам, като преминавам през някакви пролуки. Момичето е отпуснало ръце и всичките теменуги се изнизват през пръстите му върху стола. А. Каменова, ХГ, 32.
3. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за множество от хора, превозни средства и др. – излизаме, обикн. един след друг навън от някакво помещение или напускаме определено място, където сме били преди това; измъквам се. Групата се изниза навън, за да разгледа градината. К. Кюлявков, СПП, 61. Калфите и чираците почакаха, докато майсторът облече горната си дреха и по един по двама се изнизаха от работилницата. Д. Талев, ЖС, 173. Когато всички посетители се изнизаха и родилките останаха сами, между тях почна оживен разговор. Б. Болгар, Б, 94. До обяд пазарът и делата се свършват, колите полека се изнизват и градчето отново притихва. К. Константинов, ПЗ, 88. Колоната, едва изнизала се от поляната, бърже се разтегли, разби се на групички, изчезна сред разшумените пътеки. А. Гуляшки, Л, 401. // Прен. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за войски, отряд и под. – напускаме мястото, позицията, която сме заемали досега; оттеглям се. Войската е ударена в сърцето. Отпорът е бил решителен, след което отрядът се изнизал дълбоко в гората. Ив. Хаджимарчев, ОК, 232–233. Осман паша реши да пробие руската обсада и да се измъкне. Една нощ войските напуснаха окопите и се изнизаха на запад. М. Марчевски, ОТ, 13. Еничарите вече се изнизваха по баира, а Тръстениклията не даваше знак на хората си да потеглят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 416.
4. С предл. от. Излизам извън границите, пределите на някакво пространство, място; измъквам се. Минавам бързо оттатък гарата, поемам към Искрецката река и когато след малко се сещам за... Влакът се изнизваше вече от моста. Д. Калфов, ИТШ, 75. Още преди влакът да се изниже от перона, едно пълнобузо момче в отесняло палто срамежливо провря главата си изпод рамото ми и започна да маха с ръка. К. Грозев, СС, 44–45. От търнака се изниза смок, / писнах и се спънах, без да мога / да направя през междата скок. Ив. Бурин, ПТ, 21.
5. Разг. Незабелязано напускам някакво помещение, място; измъквам се. Съседката, побягвайки, се изниза подире му и Ноев се върна в ателието. Л. Дилов, Т, 224. А да си студент бе гордост сред младите хора, пък и им осигуряваше известна свобода в поведението, включително и тая да трошат витрини при празненства, както и да се изнизват с куфарите си през прозореца, без да платят наема си. П. Мирчев, СЗ, 61. // Отделям се, откъсвам се незабелязано от някаква среда, група; измъквам се. И аз се изнизвам от навалицата, а на мястото ми мигом се изправя нов любопитен гражданин с дълбокомислен израз на лицето. Св. Минков, Избр. пр, 469. Долорес и испанските шофьори се изнизаха от групата един след друг. Д. Димов, ОД, 199. Докато повечето от воловете стояха, както бяха се спрели, някои се изнизват и дохождат по-наблизо. Й. Йовков, АМГ, 8–9. // Освобождавам се, откъсвам се, отделям се от нещо, обикн. неочаквано; изтръгвам се, измъквам се. И като набута в чантата си пудрата и червилото, тя дори не доправи грима си, изниза се от ръцете му и хукна. Ст. Даскалов, СЛ, 232.
6. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За хора, превозни средства, животни – преминаваме, обикн. един след друг през някаква местност или покрай нещо, някого. Още много и много хора се изнизаха през тази година по пътищата на Империята, всеки отиваше нанякъде и търсеше по нещо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 8. Рота след рота, дивизия след дивизия се изнизваха пред посрещачите. П. Вежинов, ЗЧР, 248. Дали двамината са чакали на пътя да се изниже край тях цялата редица от ездачи, разбрах чак когато пътеката изви далеч напред и аз хвърлих поглед надире. А. Дончев, ВР, 15–16. Докато роднините и съседите да се изнижат, за да се здравоват с отпускаря и да се осведомят за своите близки, късият зимен ден се изтъркулна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121. Той бе застанал до вратата, а овцете и козите се изнизваха покрай него. Н. Попфилипов, РЛ, 92. Изнизаха се стотици тежко натоварени камиони. Г. Караславов, Избр. съч. III, 129.
7. Прен. За време, часове, дни, години и под. – преминавам, изтичам обикн. незабелязано, неусетно. До преди месец-два усещах, че годините минават, времето се изнизва и от това в душата ми се отваряше страшна празнина. П. Константинов, ПИГ, 153. Не се отглежда лесно гората. Толкова време се е изнизало от тогава, сякаш тая сечина, тия грижи около нея не са били, а са видени на съне. Ил. Волен, БХ, 94. Годините се изнизаха, двете внучки израснаха и се задомиха. Г. Караславов, СИ, 259. Бащата на дядо Манол остаря и той пое работата в тепавицата. Дните неусетно се изнизваха, годините си отиваха, дядо Манол остаря. М. Марчевски, ГБ, 39. Часовете се изнизваха мъчително, жаждата оставаше все по-тежка. П. Вежинов, ДБ, 233. // За период от време с определен срок – наближавам своя край; изтичам. Април се изнизваше слънчев и топъл. Рано-рано прецъфтяха овошките. П. Здравков, НД, 48. Септември се изнизваше и есента вече оголваше дърветата. Г. Караиванов, ЮМ, 147. И вярата, че отново би започнал, би се борил и би продължил изгубеното в манастира, го караше да не забелязва как се изнизваше денят. Зл. Чолакова, БК, 45. Нощта се изниза незабелязано, почна да се разсъмва. Л. Стоянов, Б, 47.
8. Прен. Обикн. мн. За спомени, случки, събития и под. – преминаваме, изреждаме се в определен ред в мислите или пред погледа на някого. Бързо, мигновено се изнизаха в паметта му случки, преживелици, срещи. Д. Талев, ГЧ, 95. Щом като срещна името му, пред мен бавно се изнизват спомените за онези сиви и безцветни дни, когато се опознахме в тишината на един старинен планински градец. В. Захариев, СбАСЕП, 119. Под бялата му чалма се изнизваха картини от нападения и обири. После дойде службата му при Пазвантооглу. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 190. И в такива мигове се изнизваше пред очите му [на цар Петър] позорната лента на цял живот: и тръпните мигове, кога чу, че Бизанс Никефор Фокас бие българските пратеници, и страшният поход срещу България. Н. Райнов, КЦ, 65.
9. Прен. Разг. Обикн. мн. При движение на някого или нещо – един след друг оставаме зад някого или нещо; отминавам. Остана назад Черно море, изнизаха се Босфорът и Дарданелите. Н. Антонов, ВОМ, 58. Боровите гори се изнизваха в плътни стени, подобно на назъбени бозайници. Н. Антонов, ВОМ, 35.
◊ Изнизвам се / изнижа се като мокра връв. Разг. Избягвам, офейквам, като изоставям някого или нещо.
ИЗНЍЗВАМ2, -аш, несв.; изнѝжа, -еш, мин. св. изнѝзах, св., прех. Нанизвам много или всичко докрай. До полунощ изнизахме тютюна, който бяхме набрали през деня. изнизвам се, изнижа се страд.