ЍЗНИК, мн. няма, м. Диал. 1. Мястото, откъдето изгрява слънцето; изток (Ст. Младенов, БТР).
2. Времето, когато слънцето изгрява; изгрев. Трепеше се от изник слънце до заник и все не можеше две на едно да събере. На това отгоре болката не го оставяше да почине и заспи. Н. Xайтов, С, 153. Чак до вечерта мерили и кроили. На другия ден от изник до заник и тримата шили. Най-сетне капитанските панталоне били готови. СбБПГ, 40.