ИЗНЍКВАМ, -аш, несв.; изнѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растение, семена – пробивам почвата и се показвам, излизам от земята навън; покарвам, пониквам. Тъй както го [семето] хвърляш ти, на гнезда, на гнезда ще изникне. Й. Йовков, Ж 1945, 78. Пластове от листи гнили, / .. Някой път из тях изникват / цветенца през пролетта. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 158. Планински цветя, цветя небесни, / за кого изниквате, цъфтите / тук високо, де орел се вие? Ив. Вазов, Съч. ІІ, 185. Тамо, дето го не сеят, отива, че там изниква. П. Р. Славейков, БП II, 158. // За зъб – раста, показвам се над венеца; покарвам, пониквам. На детето му изникнаха първите два зъба.
2. Прен. Разг. Показвам се, появявам се ненадейно, неочаквано пред погледа на някого. Като го посрещаха и го гощаваха така, той се поотпусна, опита се да разгледа по-нашироко градината и двора, въпреки че при всяко негово мръдване на една или на друга страна пазачът отеднаж изникваше насреща. Д. Талев, ГЧ, 52. Тая гледка, така характерна за швейцарския пейзаж, галеше погледа. Изникваха малки къщички, боядисани в зелено, блясваше снежният калпак на някой връх и изчезваше като сън. Д. Спространов, С, 107.