ИЗНЍКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изнѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изниквам. Орачът разорава земята, после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, пораснува, завързува, узрява; тогаз той го пожънва, овръхва го, отвява го и го прибира в житницата. П. Р. Славейков, ПЧ, 22–23. Под име огън не трябва да разбираме само огъня, с когото ся служим, за да ся греем, но и слънцето, което огрейва сичката натура и прави да изникнуват тревите и растенията. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 260.