ИЗНЍСАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); изнесà, -ѐш, мин. св. изнѐсох, прич. мин. св. деят. изнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Изнасям1. Булката Стояновица изниса чували, пълни ги според децата (гърлата, нуждата) и пълни хамбаря. Житото е платено на селяните от старците. Ив. Хаджийски, БДНН II, 67. На останалите селени са заповяда да си изнисат семействата в гората, заедно с храните и добитъка. З. Стоянов, ЗБВ II, 37. Две ратайкини изнисат вино и черпят драгованина и другите румънци. П. Тодоров, Събр. пр II, 411. И мъжете косачи изнисаха от селото ония мълви, с които старите майки посрещаха копачките от кукурузищата: учителят Странджев си дошел и хората пак се раздвижили по разправиите с оня поразник – кмета: ще има крамола! А. Страшимиров, А, 594. По-страшна трагедия Шекспир не написа, / ужаси по-грозни Данте не изниса / в своята поема, / о, народ нещастен! Ив. Вазов, Съч. V, 173. изнисам се, изнеса се страд. Това вино се изниса в Англия. Н. Неделчев, ПКВ, 226.
ИЗНЍСАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изнесà се св., непрех. Изнасям се.
ИЗНЍСАМ2, -аш, несв.; изнесà, -ѐш, мин. св. изнѐсох, прич. мин. св. деят. изнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Диал. Изнасям2. изнисам се, изнеса се страд.