ИЗНЍСАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изнисам1 и от изнисам се; изнасяне1. Сякоя истина е турната на мястото си в изнисане на целото. Тя приготвена, тя води, тя подпира друга една истина. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 14.
ИЗНЍСАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от изнисам2 и от изнисам се; изнасяне2.