ИЗНЍСКО нареч. 1. Разг. В съчет. с глаголи като говоря, пея и под. С нисък, тих глас. И дълго се тамо се съседките така / разправяха, .. / и реч по реч се бавно, / изниско нижеха и бозна до кога се биха низали. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 188.
2. Прен. В съчет. с глаголи като гледам, поглеждам, изглеждам. Крадешком, без да вдигам очи, скрито. Изморена се отпуща седнала и някак доволна, някак измъчена гледа изниско. Ив. Кирилов, Ж, 14.
3. Прен. В съчет. с глаголи като гледам, поглеждам, изглеждам. Сърдито, враждебно, намръщено. Хрельо мълча известно време, изглежда изниско ту татя, ту деда Димитра. Ст. Чилингиров, ХНН, 45. Миньорът, който стоеше отпред на групата, висок като върлина, с гъсти, черни мустаци, завити по хайдушки, пристъпи крачка напред и погледна изниско Иван. ВН, 1963, бр. 3681, 2. Набивам жена си, / а онзи ме гледа изниско / под своите вежди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 66.