ИЗНÒЖВАМ, -аш, несв.; изнòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изваждам нож или сабя от ножница. Па изножи тънка сабя, / та си погна дели Дима, / достигна го, съсече го, / разкачи го по драките. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 250. изножвам се, изножа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)