ИЗНÒСВАМ, -аш, несв.; изнòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Нося свое или чуждо облекло, обувки, обикн. използвани вече, докато овехтеят или се скъсат съвсем; доносвам. Тълпата от гръцки работници и български войници с червени ленти също почна да се взира в моравото лице и елегантната фигура на Виктор Ефимич, който имаше навик да износва старите костюми на господаря си. Д. Димов, Т, 631. Още не износил новите си дрехи, той напущаше работата си и заживяваше пак по старому, безгрижен и свободен като птица. Й. Йовков, ПК, 32. Още износвахме дрехите, ушити от войнишките шинели на бащите си. А. Каралийчев, С, 206. На втората неделя ги [новите обувки] обу женската челяд от средна ръка, която бързаше да износи старите си гети. Ст. Чилингиров, ХНН, 126.

2. Разг. При бременност – нося докрай, задържам в утробата си плода до определеното за раждане време. Износи детето си.

3. Правя нещо (машини, машинни или моторни части и под.) да стане негодно за употреба; изхабявам. Те [макадамовите настилки] бързо износват и повреждат моторните коли. НТМ, 1961, кн. 12, 1. износвам се, износя се страд. Моите дрешки редовно се износваха от по-малката ми сестричка.

ИЗНÒСВАМ СЕ несв.; изнòся се св., непрех. 1. За облекло или обувки – ставам вехт, негоден за носене, за употреба; овехтявам. Дрехите и обувките, които Благунка ѝ донесе от Сеново, се износиха и тя често подканяше чича Малина да ѝ купи цървули или плат за дрехи. Ил. Волен, ДД, 24. Бързо се износват обувките на момчетата.

2. Прен. За машини, части на мотори и под. – ставам негоден за употреба; изхабявам се, изтривам се, амортизирам се. Лагерите на автомобилите се износват.

3. Прен. За човек, човешки организъм или части на организма – загубвам част от физическите си възможности, преставам да работя, да функционирам нормално. – Човекът е също като машината – работи ли непрекъснато, бързо се износва. Редно е да отделяте малко време за почивка. В. Нешков, Н, 181. При хората с възрастта организмът се износва, намаляват жизнените функции, забавя се обмяната на веществата. К, 1970, кн. 5, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)