ИЗНÒСЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от износен; изхабеност. Преди да провери дали тя [суфльорката] е вече на своето място, Огнянов не се решаваше да излезе на сцената – и не защото не беше сигурен в текста, а защото за него всяка поява на сцената беше тържествен празник, на който актьорът никога не може и не бива да присъствува със своята сива, делнична простота и износеност. Н. Лилиев, Съч. III, 364. Износеност на машини.