ИЗНОСЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от износлив; издръжливост, устойчивост. По своята износливост и пестеливост българският работник може да се сравни само с китайския или японския работник. Г. Георгиев, Избр. пр, 81.
