ИЗНУ̀ДВАМ, -аш, несв.; изну̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Принуждавам, заставям някого да направи или признае нещо, обикн. като го заплашвам, че ще разкрия или разглася някакви компрометиращи го сведения; шантажирам. – Аз Ви казах, че не мога да ви помогна, но Вие продължавате да искате от мене невъзможното. Вие ме изнудвате. Но аз, колкото и да съм слаба и беззащитна, имам на своя страна едно човешко право, което никакви Ваши закони не могат ми отне. Ст. Грудев, АБ, 135. – Съжалявате ли за него? – Разбира се! Баташки е незаменим!... Изнудва, краде и мами всичко живо, но така, че фирмата все пак има полза от него. Д. Димов, Т, 343. Лазар: – Не мога да ви разбера. Допреди час вярвахте на Коста. А сега изведнъж – предател! Така лесно ли е да се стане предател? Него са го принудили, насилили са го, заплашили са го, изнудили са го. Ив. Остриков, ППА, 12. // Чрез заплахи, насилие, шантаж изисквам от някого да ми даде известна сума. Трима тъмръшки помаци идвали почти всеки ден [при овчаря] да му взимат по три-четири овни, да го изнудват за пари. Н. Хайтов, ШГ, 136–137. – Искаш да ти дам пари? Никога! И да имах пари, не бих ти дала. – Ще предявя правата си и ще искам. И сте посмели да додете тук! Да изнудвате! Й. Йовков, ОЧ, 111–114. Младият човек прибра накитите в касата си, върна кърпата на Лазара и му наброи петдесет лири. Тъкмо толкова бе преценил и Лазар наниза и двата пръстена – младият търговец не се полакоми да го изнуди, но не се излъга ни с един грош повече. Д. Талев, ПК, 756. изнудвам се, изнудя се страд.