ИЗНУДВА̀ЧКА ж. Разг. Жена изнудвач. От възмущение и погнуса Будевска наистина стои бледа като платно пред изнудвачката. Ст. Грудев, АБ, 106. И Луис пак затвори телефона. Нямаше никакво съмнение, че това бе Едит – една изнудвачка на възрастни мъже. Д. Димов, Съч. І [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)