ИЗНУРЀНО нареч. Книж. В състояние на пълно физическо или психическо изтощение. Между туй на мръкване самин човек с наведена глава бавно се губеше в крайните улици на града и напокон излезе по полето. Вървеше той по кривулен един път, после се отби и съвсем изнурено закрачи на посоки. А. Страшимиров, Съч. I, 128. – Дий! Добитъците уплашено напрягаха сили и се завързваха няколко крачки напред, но само след минута отново отпущаха изнурено глави, връщайки се към обикновения си вървеж, волски бавен. Кр. Велков, СБ, 15. – Къде отиваш? – попита тя [Ирина] изнурено. Той [Чингис] се помъчи да я разсее, като каза в стила на годините от медицинския факултет: – Отивам при санитарния Далай лама на армията... Д. Димов, Т, 685.