ИЗНУРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който силно изтощава, изчерпва всички физически или душевни сили; изтощителен. И зиме, и лете след тежката, изнурителна работа под земята, в шахтите и галериите, дето копаеха, товареха и превозваха през целия ден стотици тона въглища, всички бързаха да се приберат у дома си. Ив. Мартинов, М, 56. Седнала на стола край стената, Руменова се чувствуваше като захвърлена тук от някакъв вихър, който за късо време бе я издигнал на шеметна височина и отеднаж бе я захвърлил като сухо клонче. Или току-що се бе върнала от някакво далечно, изнурително пътуване. Д. Талев, ПК, 440. Партизаните сами бяха в тежко положение след току-що прекараната изнурителна зима, а сега трябваше да се грижат и за новите, които бяха негодни за каквато и да било сериозна акция. Л. Дилов, ПБД, 53.