ИЗОБА̀ЖДАМ, -аш, несв.; изобàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обаждам, издавам мнозина или всички. Изобади ги, та ги хванаха и ги затвориха. Н. Геров, РБЯ II, 251. изобаждам се, изобадя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)