ИЗОБА̀ТИ мн., ед. (рядко) изобàт м. и изобàта ж. Геогр. Криви линии, които съединяват точки от релефа на речното, езерното или морското дъно с еднаква дълбочина; хоризонтал. Релефът на океанското и морското дъно се очертава с изобати. Геогр. VIII кл, 1958, 78. Корабът следваше 600-футовата изобата, с което си осигуряваше сто и осемдесет метра чист океан под кила. Я. Михайлова и др., ДА (превод) [еа].
– От изо- + гр. βάθος ‘дълбочина’ през нем. Isobathe или фр. isobathe.