ИЗОБИКА̀ЛЯМ1, -яш, несв.; изобиколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Разг. Заобикалям2. Можеш както искаш да изобикаляш, да вървиш на зигзаг, но никога да не изпущаш височината. Колко усилия ти струва да се изкатериш нависоко. Бл. Димитрова, Лав., 86. Той изобиколи къщичката, мина през дворчето и се изправи пред външната ѝ врата. Д. Ангелов, ЖС, 116. По Витоша няма никакви проходи, затова и всички пътища я изобикалят. П. Делирадев, В, 274. А ето случи се – човекът, който олицетворяваше за него хубостта в живота, тоя човек му напомни истината, която хитро беше изобикалял досега. Какъв идеал е науката? Науката е средство, не е идеал... А. Гуляшки, Л, 257. Тя не бе отронила блага дума и на свекърва си, баба Вела. Нито веднаж не бе ѝ казала „мамо“, а все някак изобикаляше: старата, бабишкера, скубисвекървата. Кр. Григоров, Н, 164. изобикалям се, изобиколя се страд.
ИЗОБИКА̀ЛЯМ2, -яш, несв.; изобиколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Обикалям, посещавам много или всички места, градове и под. Изобиколихме с кола цялото Черноморие. изобикалям се, изобиколя се страд.