ИЗОБЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е в много голямо количество, много повече от нормалното, обикновеното, който е в изобилие; обилен. Ловът беше толкова изобилен, че никой от нас не се грижеше да го използува разумно. О. Василев, ДГ, 18. Дамян бе подпрял с дъбови вили клонете ѝ [на крушата] да не се скършат от изобилния плод. К. Петканов, ДЧ, 23. Малко преди да излязат от джамията, старият прислужник отиваше и пускаше тънката струя на водоскока, който стоеше затворен през целия ден, понеже водата не беше много изобилна в тая част на града. Д. Талев, ПК, 124. Три големи матови глобуса и много матови крушки по стените разливаха мека изобилна светлина. Г. Караславов, Т, 11.
2. Който има, съдържа нещо в много голямо количество, в изобилие; богат. Юбилярят наистина имаше неестествен апетит, който се дразнеше още повече от пълната трапеза, рядко изобилна днес. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340. Не се успокои и малко по-късно, когато отиде в кухнята и се залови да приготви последния обед на „гладните си вълчета“. Този обед трябваше да бъде тържествен и изобилен, та от всички да се помни. Ст. Марков, ДБ, 430. Тази планина е изобилна с вода. Ив. Вазов, Съч. XVII, 21. Изобилна чудна есен – / всичко натежало! Ден дочакан, ден чудесен! / И в сърцето пали. Т. Харманджиев, П, 103. // Обикн. за извор, чешма – от който водата изтича в голямо количество. В буковата гора шуртяха изобилни студени извори. К. Константинов, ППГ, 58. Под голямата чешма, между главния път, дола и долчината, през която течеше в сухо време само водата от изобилната голяма чешма, Шемши бей, мюфтията, имаше лозе и голяма колиба. Ц. Гинчев, ГК, 262.