ИЗОБЛИЧА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изобличавам и от изобличавам се; разобличаване. Цялото ранно творчество на Петко Тодоров може да се тълкува като толстоистки опит за изобличаване на нравите и обичаите, всред които е израснал писателят. Г. Константинов, ПР, 178. Една минута след това господин дьо Ренал, завладян отново от нараненото си самолюбие, си припомни старателно всички средства за изобличаване на измяната. Ат. Далчев, ЧЧ (превод) [еа].