ИЗОБЛИЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изобличаване, разобличаване. – Господи, какъв баща! Двеста хиляди лева има в банката и щял да остане на улицата! Скъперник! При това неочаквано изобличение бащата изгубва и последната възможност да спечели играта. Св. Минков, РТК, 111. Ако можеше да мисли, да говори – тя [Николина] би вдигнала глас срещу човешката жестокост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа! Г. Райчев, ЗК, 91. – Това, което ми говореха тъй свободно тия млади, образовани руси, прокарва се доста прозрачно от няколко десетки години в цялата напредничава руска литература... Каква беше тя? Изобличение, протест, стигматизация на режима на царизма и на тежките условия на живота. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 30. Своята борба и своите изобличения Младен бе насочил главно срещу неуредиците и злоупотребите в общината. Т. Влайков, Съч. III, 88.
2. Обикн. мн. Думи, изрази, с които се изобличава. Сурови изобличения, жесток присмех и язвителни нападки са постигали целта си – да дискредитират общо управата на дружеството и частно нейния вдъхновител. М. Арнаудов, БКД, 161. Пред хората все тъй нехайно отфръгаше той и острите изобличения на учител Трайка. Т. Влайков, Съч. III, 192.