ИЗОБЛИЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изобличава; разобличител. Леон на много места в пиесата се явява като изобличител на своята среда, като обществена съвест. Ив. Димов, АИДЖ, 153. Това беше в духа на времето и в характера на самия Страшимиров: да вземе позата на изобличител на съвременните нрави, да се представи защитник на обществената съвест. М. Кремен, РЯ, 500. Яви се цяла генерация белетристи – яростни изобличители на икономическото и политическо положение в българското село. М. Георгиев, Избр. тв [еа].