ИЗОБЛИЧЍТЕЛНО. Нареч. от изобличителен; като изобличава, с изобличение. С насълзени очи поглеждахме портрета на Апостола, окачен на насрещната стена, и ни се струваше, че ни гледа изобличително със соколските си очи. Г. Белев, ПЕМ, 16.
