ИЗОБЛИЧЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изобличителен. Сред общото мълчание гласът на Никола Попов се понесе със строга изобличителност. Той, доволен, пристъпи да си ходи. А. Страшимиров, Съч. I, 184.
