ИЗОБРАЖА̀ВАМ, -аш, несв.; изображà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Изобразявам. Те [безбожниците] даже казват, че картината насред потока, която изображава Св. Дух, прилича на металически ибрик. Ал. Константинов, Съч., 236. Ние, в Русия, сме искали, искаме и ще искаме от писателя не само да изображава, но и да учи. (превод) Борба, 1920, кн. 3, 85. Дънерите, клоните на дърветата изображаваха неподвижни фигури на човеци и самодиви в разни положения. Ив. Вазов, Съч. XII, 81. Изкуството трябва да е общечеловеческо и като такова да изображава от себе си чувствата, свойствени на всички людие. Пряп., 1903, бр. 13, 3. изображавам се, изобража се страд.
ИЗОБРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; изображà се св., непрех. Остар. Книж. Изобразявам се. На лицето му се изображаваше душевна сухост и жестокосърдие. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68.