ИЗОБРЕТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек – който има способността лесно да изобретява, да измисля, да открива нещо неизвестно, непознато. Картагенски се оказва „патентът“ и на много от земеделските сечива, с които си служим и днес. За съжаление дори и тия наши изобретателни прадеди не са се спасили от заслепението на фанатизма! Г. Готев, ПШ, 104. Оригиналните приспособления за удобства, които през дългото пътуване бе направил някой изобретателен колар – всичко това минаваше под наблюдателния поглед на мъничките бае Стоянови очи. Елин Пелин, Съч. II, 154. – Тоя чуден и изобретателен момък денонощно крои планове как по-добре да украси землянката! Ив. Мартинов, ДТ, 14. // За ум, дух и под. – който природно е надарен да измисля нови неща. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове. Елин Пелин, Съч. I, 168. Изобретателният дух на будния планинец, отколе използувал планинските струи и макар с първобитните, предимно дървени механизми положил основите на нашата национална индустрия. Й. Радичков и др., ГСП, 111. През 1843 година изобщо се вижда, че в изобретателната глава на Фотинова се въртели много планове. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 680.
2. За човек – който притежава или проявява бърза, подвижна мисъл, който бързо се досеща, съобразява, ориентира; находчив, съобразителен. Понякога изобретателният Хаджия умееше да изпроси в кафенето по една чаша топло мляко с кафе за себе си и за Бръчкова. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. Никола се шегува всякога, смехът на Илия го ласкае, той се увлича все повече и повече, става наистина изобретателен и духовит. Й. Йовков, Разк. I, 11.