ИЗОБРЕТА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество или проява на изобретателен; изобретателство. Като се почне от абаджийството и кожарството, мине се през производството на желязото и медта, всичко е дело на творческата изобретателност и на стопанската инициатива на българските занаятчии. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. Със своята лична смелост и невероятна изобретателност войводата успява и този път да спаси дружината. Н. Хайтов, ШГ, 160. Тук има много безстрашие, много храброст, много изобретателност, демонична и лукава. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)