ИЗОБУТА̀Н м. Хим. Наситен въглеводород, изомер на бутана, който представлява безцветен газ и се съдържа в природните горливи и нефтени газове; метилпропан. Газовият бензин съдържа следните парафинови въглеводороди: изобутан, октан и техните изомери. М. Герасимов, ХН, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)