ИЗОБЩЀ нареч. Остар., сега простонар. Изобщо. Простри един десетина часа широк пояс от Сливен до Свищов и от Охрида до Шумен, то ще видиш, всичките села по него българите говорят изобще един и същи език. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 3. Гърмотевицата са чуе изобще подир малко млого време, откак са яви светкавицата; причина на това е, че гласът са простира не толкова бърже, както светлината. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 23.