ИЗОГАМЀТА ж. Зоол. Бот. Една от двете сливащи се клетки у едноклетъчните и низшите растения, която е напълно еднаква по форма и големина с другата. При много водорасли и едноклетъчни животни половото размножаване се изразява в сливането на две морфологично еднакви, но физиологично различни клетки – изогамети. ОБиол. X кл, 65. Изогамията е полов процес, при който се сливат две морфологично еднакви гамети (изогамети). ЕнцТ [еа].
– От изо- + гр. γαμέτης ‘съпруг’ през нем. Isogameten.