ИЗОГА̀МИЯ ж. Зоол. Бот. Форма на полов процес у едноклетъчните и низшите растения, при който двете сливащи се клетки са еднакви по външност и подвижни, най-често снабдени с камшичета. При много водорасли и едноклетъчни животни половото размножаване се изразява в сливането на две морфологично еднакви, но физиологично различни клетки – изогамети. Размножаването се нарича изогамия. ОБиол. X кл, 65.
– От изо- + гр. γάμος ‘брак’.