ИЗОГЛАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изоглàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изоглавям. изоглавявам се, изоглавя се страд.
ИЗОГЛАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; изоглàвя се св., непрех. Диал. Изоглавям се. Той вярва, че умрелите пак щяха / да си умрат, макар натъпкал им стомаха / с най-скъпи церове; че с тях да се не мре, / не би се толкова царе / изоглавявали, речи го, като псета. К. Христов, ЧБ, 30–31.