ИЗОГЛАВЯ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от изоглавявам и от изоглавявам се; изоглавяне. В новите градове, където задругарските традиции отпадат поради търговията, изоглавяването на отделни членове от надзора на задругата, започва да си пробива път една зачатъчна престъпност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 55–56.