ИЗОГЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; изоглàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Свалям, снемам оглавник, юзда от главата на животно; изюздвам. Когато пък Благунка изоглавяше биволиците, ще остави капистрите дето ѝ е понаръки. Ил. Волен, ДД, 22. Ханът подвикна: – Стигнахме, слизайте, юнаци. Изоглавяйте конете, давайте зоб и метнете чуловете. Й. Вълчев, СКН, 413. Нона се дигна, приближи и изоглави малачето. Малкото се впусна към майка си и лакомо захапа топлото виме. Г. Райчев, ЗК, 106. изоглавям се, изоглавя се страд.
ИЗОГЛА̀ВЯМ СЕ несв.; изоглàвя се св., непрех. Диал. 1. За животно – измъквам се, освобождавам се от оглавник, юзда; изюздвам се. [Сивуша] ставаше рано в потайно време още, изоглавяше се и с хайдушки стъпки обхождаше обора, настъпваше заспалите крави, увираше рогатата си муцуна в яслите пред тях. Ил. Волен, ΜДС, 190. – Брей, Митьо, туй даначе да не се е изоглавило да боде, каквото ми се кани отдалече? В. Нешков, Н, 41.
2. Прен. Освобождавам се от някакво задължение, отказвам се от нещо (обикн. брак, кумуване и др.), за което съм дал дума; измъквам се. Като научи с кого съм роднина, невестата се опита да се изоглави, но бяхме вече подписали брака. Д. Бегунов, ГВВ, 39. И сега, ако троянчанинът иска да се изоглави от кумуване, удря една въздишка на второто чайниче и кротко срязва младоженеца: „Нали знаеш, че съм на „петдневка“! Отеч., 1977, кн. 10, 7.
3. Прен. Ставам непокорен, непослушен; разхайтвам се. – Остави ги, бай Стамене, децата, да се понарадват. Такива неща досега и насън не са сънували. Бай Стамен се усмихна съкрушено, но пак замълча и не продума до края на събранието. – Брей, брей! Вържете го, че се изоглави... Т. Монов, СН, 119. Момчетата не бяха юначаги, / но в службата намериха облаги / .., / но в своето „величие“ залисани, / май някои от тях се изоглавиха: / забравиха те мършавите кравки / и просеника на комати клисави... Кр. Вълков, МОО, 191.