ИЗОГÒНИ мн., ед. (рядко) изогòна ж. Геол. Линии върху картата на земното кълбо, които съединяват места с еднакво магнитно отклонение. Ако на една карта се свържат точките, които имат еднаква деклинация, получават се криви, наречени изогони. Р. Христов и др., Г, 13.
– От изо- + гр. γωνία ‘ъгъл’.