ИЗОГРАФЍСВАМ, -аш, несв.; изографѝсам, -аш, св., прех. 1. Изписвам стените на храм, параклис и под. с икони или с картини с религиозно съдържание; зографисвам. Той [Майстора] би бил доволен да бъде истински наследник на нашите древни иконописци, на онези майстори, що са изографисали черквите и манастирите из земите ни. Е. Каранфилов, Б III, 94. Съвсем неочаквано на него дадоха да изографиса току-що построена църква някъде из Староселска околия. П. Незнакомов, СП, 30. На всички в града бе известно, че хаджията не гледа с добро око на тоя зет, който си губеше времето да изографисва икони по манастирите, вместо да печели пари с търговия. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди. А. Христофоров, А, 62–63.
2. Разш. Разг. Ирон. Рисувам, изобразявам някого. Баща ти беше добър бояджия. Два аслана ми беше изографисал отпред на сундурмата – доскоро седяха... Чудомир, Избр. пр, 9–10. – Нека ме изографисат бе, дядо игумене, върху стената на новата черква. А. Каралийчев, ПГ, 17. l Обр. Не напразно Петко Тодоров ме изографиса в „Змейова сватба“, аз пък него – в „Полите на Витоша“. М. Кремен, РЯ, 294. изографисвам се, изографисам се страд. и възвр.