ИЗОГРА̀ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на или от изограф; зографски. Изографска дарба. Тревненска изографска школа.

ИЗОГРА̀ФСКИ. Остар. Нареч. от прил. изографски; като изограф.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)